Пиша тук, защото много обичам кучета и имам голям интерес към динамиката на взаимоотношенията между хората и кучетата. Искам да споделям пътя, който извървявам с първото си куче – Мила.
Тъй като домашният любимец, особено кучето, е голяма отговорност, трябва да сме наясно, че появата на това животно вкъщи определено променя живота ни. Аз чаках много дълго, докато дойде подходящият момент да сбъдна най-старата си мечта – да имам английски кокер шпаньол. През октовмри 2019 г. Мила стана част нашето семейство и, разбира се, както ние очакваме от нея да се научи да живее с нас, така и ние трябва да свикнем да съобразяваме ежедневните си навици и по-дългосрочните си планове с нея. Да осигуряваме активностите, от които тя има нужда, съобразени с характеристиките на нейната порода. В случая много игри и играчки, дълги разходки на природа, и доста гушкане.
Често чувам от собственици на кучета, че се чувстват затруднени да взимат кучето си на път с тях поради различни причини. Или, че са изненадани колко енергично и щуро е малкото им кученце. Според мен кучето също заслужава да се радва на занимания, приключения и преживявания със семейството си и не би било справедливо винаги да го оставяме вкъщи, когато ние пътуваме или да го игнорираме като очакваме, че то просто трябва да стои кротко и да краси интериора на дома ни.
Разходки и живот с куче 