Да имаш куче е хоби

Да имаш куче е хоби, сериозно хоби.

Може да звучи изненадващо, но да имаш куче наистина трябва да се разбира като хоби. Хобитата си избираме, за да прекарваме качествено време сами със себе си или в компанията на други. Да имаш хоби означава, че си готов да инвестираш финанси и време в научаването на неща свързани с дейността. Какви аксесоари и оборудване ти трябват, как да ги използваш, къде е най-подходящото място за хобито ти. Вярвам, че всеки който е имал куче може да ме разбере. Ако не си от тях – любовта и отговорността, с която идва кучето обаче е по-голяма от хобита свързани с неодушевени предмети. Кучето е душа с нужди, чувства, страхове и желания, и да покрием само минимума, който се изисква съвсем не е достатъчно. Изисква се спокойствие и готовност да откликнеш на развиващите се взаимоотношения между теб и кучето ти. Да учиш неговия език.

Моят интерес към кинологията започна много отдавна. От дете имам огромен интерес към енциклопедии и филми за животни и всякаква информация за породи кучета, която намирах в оскъдните години през които израстнах в Пловдив, България. Нямах други съмишленици в семейството, така че се наложи много да почакам, докато мога безпрепятствено и спокойно да се отдам да връзката си с моето куче. 

Казват, че според характеристиките на породата куче човек може да прецени коя е най-подходяща за стила му на живот. Но е важно да не забравяме, че каквато и да е породата му, кучето ни винаги ще има нужда от кучешки тип занимания. Социализация с други кучета, различни видове играчки и игри, движение и добра и хармонична връзка със семейството, с което живее то. Затова според мен е важно да приемаме кучетата не като товар а като приятел, не като ангажимент, а като компания. Искам повече места и хора да са dog friendly – в смисъл да не се смущават от присъствието на куче в най-различни закрити и открити места, като кафенета, магазини, паркове, хотели, туристически маршрути и транспортни услуги.