От село Добростан през хижа Марциганица до връх Попа, Родопи.

*Дата 6 Юни 2020г.

**Всички снимки са правени с телефон.

***9.98км от Добростан, през хижа Марциганица, до връх Попа и обратно.

Село Добростан се намира на 45,2 км от Пловдив, в Добростанския рид на най-североизточната част на Западните Родопи. Разположено на 1200 м надморска височина. 

Параклис „Св. Илия“ в края на село Добростан

Хижа Марциганица се намира на 4 км от село Добростан и е на 1412 м надморска височина. На много места онлайн пише, че до хижата се стига по каменно-трошен път, но ние бяхме поканени от група хора, които бяха начертали свой маршрут с някое приложение и се движихме по стари пътеки из красиви ливади и храсталаци, теренът беше много зелен, но предимно открит, без да минава през сенчести гористи участъци.

Хижа Марциганица

От главния вход на хижа Марциганица тръгва пътека към Връх Попа (1317 м надморска височина). Маркировката е жълта и зелена. Не след дълго маршрутът минава покрай дървен кръст, а след около 750м стига до пещера Ахметьова дупка. Изминава се още толкова разстояние и се открива гледка към върха. От там се отклоняваме от маркираната пътека, защото върхът се намира на около 200 м от нея. Следва слизане по скали преди да започне самото изкачване на върха. На моменти е доста стръмно, но се изкачва бързо, а гледката си заслужава. Отгоре се вижда 360 градусова панорама на родопските склонове към долината на реките Сушица и Юговска, както и към скалистите хълмове на резерват Червената стена.

Гледка към връх Попа при отклоняването от пътеката
Спускането преди изкачването на връх Попа
Гледка от връх Попа

Общо в STRAVA съм регистрирала 9.98км от Добростан, през хижа Марциганица, до връх Попа и обратно.

На този ден в групата имаше 2 кучета – нашата Мила и Клара, която е красив Английски сетер. На такива открити терени в топли дни е добре да се предвиди доста вода за кучетата, както и купичка за тях, за да пият без да се хаби вода. И двете породи са енергични и се радват много да тичат волно в природата, те не могат да вървят бавно с нашето темпо, което означава, че доста прегряват и ще имат нужда от много вода.

Интересното беше, че не се познаваха преди това, Мила беше още малка и по-страхлива, но от екзалтацията на предстоящия планински преход и двете не си обърнаха почти никакво внимание. Дори не успях да им направя снимка заедно. Важното е, че на всички много ни хареса маршрута.

Разликата между 3 годишен Английски сетер и кокер шпаньол на 11 месеца при позиране за снимка

Вашият коментар

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑