Село Орехово, водопад Костен Камък и обратно

И защо се отказахме от маршрута Хвойна-Орехово

*Село Орехово е на 57 км от Пловдив

*От село Орехово до Костен Камък и обратно зписах 9,63км в STRAVA

*Оказа се, че сме минали по заобиколен маршрут.

Първоначалната ни идея беше да направим част от трансграничния маршрут Хвойна-Ставруполи. Оказа се, обаче, че пътеката от Хвойна тръгва точно от един овчарник извън селото и, разбира се, този овчарник има пуснати кучета пазачи. Решихме, че няма да рискуваме да ни изядат кучето и сменихме плана насочвайки се към Орехово. След това нощувахме една вечер в Хвойна в хотел Хинови. Ето защо е хубаво да се разпитват местните хора в селото, защото колко и информация да изчетох онлайн никой никъде не споменава овчарник и кофти кучета.

Селото е супер дестинация за еднодневен маршрут, но ние сме били в Орехово и за няколко нощувки през есента и беше много красиво.

Маршрутът тръгва от края на селото, където има мост и много табели за дестинации, от там тръгват два чакълести пътя – наляво и надясно. За Костен камък се върви надясно, чакълестият път се вие през гората нагоре, минава покрай няколко параклиса като първо наблизо има отбивка за водопад Скакалото, където кучето може да пие вода и да се разхлади. Важно, когато стигнете първия параклис „Св. Екатерина“ точно зад него има табела и пътека към Костен камък. Ние не я видяхме и продължихме по чакълестия път нагоре към другите параклиси, този път е много дълъг и стига чак до хижа Персенк.

Гледка над село Орехово
Пътека към Скакалото
Водопад Скакалото
Вир при водопад Скакалото
Място за сядане при водопад Скакалото

Та, изпуснахме отбивката към Костен камък и продължихме нагоре, стигнахме табелка с отбивка наляво към водопад Скакалото. Надолу към него е доста стръмна и кратка пътека към малкия водопад, но си струва ако е жега групата и кучетата да се разхладят на водата там.

След това продължихме по пътя и когато стигнаме до един голям завой надясно, при който по левия склон нагоре има следи от пътека и в далечината горе между дърветата се вижда бяла табела. Загледахме се и за късмет имаше група туристи, един от които ни каза, че ако сме за водопава е нагоре. Тук започва стръмно изкачване през гората, поне половин час, и след него има хубава горска пътека в сянка.

Мила си почива в жегата по стръмната пътека нагоре
Изкачване нагоре през гората

Известно време след горската пътека стигаме параклис „Св. Илия“. Близо до него има табели, но най-добре пресечете черния път до параклиса и следвайте зелената маркировка надолу към Костен камък.

Като цяло маршрутът е хубав, добър за натоварване и тренировка, поне обходния, който ние направихме. Около Костен камък има сянка, рекичка и е много хубаво за почивка. На тръгване обратно видяхме другия разклон с табела „Орехово“, но решихме да се върнем по същия маршрут по който бяхме ходили, защото ни хареса.

На хлад в гората
По пътеката в посока параклис „Св. Илия“
Маршрути, които минават покрай параклис „Св. Илия“
Параклис „Св. Пророк Илия“ с люляк
Имаше няколко кални бани за кучето
Мост над реката при Костен камък
Водопад Костен камък

Вашият коментар

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑