От Пловдив – 94 км
От София – 134 км
Надморска височина – 777 м
Два маршрута:
1. Клептуза – Просце; 2. Квартал Каменица – Славееви скали
Велинград е известен като спа дестинация, там извират много и различни минерални извори. Не съм чувала някой да ходи там за планински туризъм. Аз обаче, реших да проверя дали няма пешеходни маршрути около града, нали е разположен в красив родопски район. Оказа се, че има доста варианти за разходки и тъй като съм била там само веднъж в детството си и не помня нищо, реших, че си струва да проверим.
Намерих апартамент в много хубав малък, нов хотел на име The House. Не е обичайният нискобюджетен вариант, който търсим обикновено, дори искаха доста допълнително заплащане за кучето, но решихме да се поглезим 🙂 Апартамент номер 7 е на последния етаж в The House, в квартал Каменица, с тераса с най-хубавата гледка, от нея се виждаха и Милеви скали, много приятна светлина от капандурите във всички стаи, включително и банята. Има голям хол с кухненски бокс, тераса с маса за кафе, и спалня и баня. Много хубав семпъл дизайн. Само картината на стената не ми хареса 🙂
В деня, в който пристигнахме се разходихме из града, видяхме центъра и два парка, и обичайната картинка за малките градове в България – много бездомни кучета 😦 Нямахме проблем с тях, ако много досаждат Мила ги гони, а уличните кучета са се научили да не си търсят белят излишно и разбират от кучешка дума. Душички.
Разходките, които избрахме
Маршрут Велинград – местност Просце (2 часа в посока)
*Направихме само част от него, 6.6км общо в двете посоки
Набелязахме този маршрут, защото започва от известния парк Клептуза. Малко трудно намерихме началото му, няма никаква маркировка. Казват, че до там се стига за около 2 ч. Започва от едно малко стълбище между заведенията зад езерото Клептуза.
Ние, особено аз, не бяхме в много добра форма, още изморени от работната седмица, решихме, че може да направим само част от маршрута. Движи се с леко, с постепенно изкачване, почти равно, на едно място минахме по-стръмен склон, но като цяло пътеката е широка като черен път, но не става за кола. Маршрутът се движи основно в гората, нямаше открити гледки по пътя ни. Вероятно има гледка на крайната точка – местност Просце.
Ние вървяхме бавно и в STRAVA съм записала 6.6км в двете посоки.
Имаше много локви, в които Мила се освежи няколко пъти. Не бях виждала папури от много време.
Маршрут Велинград – Славееви скали (1 час и 40 минути в посока; 12 км)
*Моя бележка – никога не успявам да изпълня времето, което дават за маршрутите по табелите. Често спирам да разглеждам или да снимам…
Маршрутът започва от квартал Каменица, където беше и хотелът ни, така че беше супер удобно. За няколко минути от ул. „Гергевана“ бяхме на края на ул. „Вела Пеева“, откъдето започва пътеката – първа точка е параклис „Свети Георги Победоносец“. Към него има леко стръмна, но много кратка пътека. От там в дясно върви широката пътека към Славееви скали и други маршрути. Всички маршрути са много добре обозначени, за Славееви скали се следва жълтата маркировка. Не след дълго стигате до първата дървена беседка, където много информация за различните маршрути и табели с време, там можете да прецените накъде ви се ходи. Ние продължихме по първоначалния си план.
Тази пътека ни хареса много, разнообразна е, има гледки към поляни и гори, на места се движи през красивата борова гора. В по-голямата си част е лесна и равна, наклона е едва забележим. В последните 40 минути преди Славееви скали пътеката става стръмна, за да се изкачи до крайната точка и гледката. На последната табела преди изкачването пишеше 30 минути, но на нас ни отне доста повече.
За да се качите на най-високата точка на скалите трябва да се покатерите по отвесна дървена стълба. Аз имам страх от високо и се отказах, понеже имаше силен вятър.
А ако обичате да си поспивате, като нас, може да тръгнете и по обед (като нас), защото денят е дълъг. Така имахме късмета да се любуваме на по-слабо слънце и повече сянка по пътеката, след 13:00 ч. слънцето вече не печеше точно отгоре над нас, а пускаше лъчите под такъв ъгъл, че да подчертае силуетите на боровете и да освети изобилстващия зелен мъх. Видяхме един два огромни марвуняци, които са признак на много чист въздух.
Струваше си.
Разходки и живот с куче 