Хижа Демяница, Долно Василашко езеро, Пирин

Надморска височина: х. Демяница – 1895 м / Долно Василашко езеро – 2126 м

Разстояние от Пловдив: 110 км

Разстояние от София: 150 км

Маршрут: лек до хижа Демяница – 7км в посока

труден с изкачването на Долно Василашко езеро – 9,2 км в посока

Дата: 11 юли 2025 г.

Пирин и Банско винаги са добра идея!

Банско е доста гостоприемен за кучета град, а в Пирин има и горски пътеки на сянка. Такъв е и преходът до хижа Демяница и Долно Василашко езеро.

Начало на маршрута: По пътя от Банско за хижа Вихрен на около 3 км в ляво има отбивка с табелка, сочеща хижа Демяница. Маркировката е синя. Маршрутът е по широк горски път, удобен за пешеходци, но не и за обикновени автомобили. Само високопроходими джипове 4х4 могат да стигнат до самата хижа.

През по-голямата си част преходът е покрай река Демяница, с красиви гледки и чести възможности за кучето да се разхлади и пие вода. Гората предлага доста сянка, затова наистина си е dogfriendly преход. Изкачването е постепенно и леко, докато не стигнете до разклон – вдясно продължава горския път с повече завои и леко, но по-дълго изкачване, а вляво може да изберете горската пътека, която е по-кратка, но предлага по-голям процент изкачване. Ние избрахме нея нагоре и горския път на връщане надолу.

Хижа Демяница е разположена на 1895 м.н.в. и от нея тръгват различни маршрути. Предлагат вкусно хапване за подкрепа, ние одобрихме боба и палачинките.

Още по-гостоприемно посрещане получихме от възрастен голдън ретривър и малко кученце от същата порода ❤ Те посрещаха всички спокойно с размахана опашка. Нашата Мила нямаше интерес да общува с тях, даже се страхуваше от малкото куче 😀 Но без някакви напрегнати ситуации. Ако кучето ви не е много социално с други кучета, по-добре го дръжте на повод при пристигането си в хижата.

Много исках да стигнем и до Долно Василашко езеро, което е на 1 час от хижата по зелената маркировка за хижа Вихрен. Това езеро е много красиво и се намира в много красива местност с чудни гледки около него. От х. Демяница до там е основно бая изкачване през борова гора, пресичане на река по морени, красота.

Всичко това обаче ни натрупа близо 18/19 км от колата и обратно, много изморително за всички. Аз бях много гроги, но си струваше. Ние го направихме по този начин (без нощувка в хижата), защото сме с куче и съм свикнала, че е хижи не може с куче. В Демяница обаче вече има кучета и може и да приемат, но не се сетих да попитам. Недостатъка там е че хижата е много стара и стаите и бунгалата са супер вехти. Спала съм там преди 7/8 години и не беше много приятно, стаите миришеха на старо, а в бунгалата брахме куче студ 😀

Този преход го препоръчвам силно и с куче и без куче, най-добре с лека раница.

! На следващия ден всички спахме до късно, направихме лека възстановителна разходка, намазах лапите на Мила два пъти с крем Бочко Лавандула, за да се хидратират след големия преход. Съветвам да проверявате лапите и тялото на кучето след такива преходи за драскотини или нацепена кожа по лапите. Винаги е добре да намажете лапите за хидратация е нещо подходящо за чувствителна кожа. Моята логика е че ако е подходящо за човешки бебета е подходящо и за кучета. Обикновен вазелин хидратира най-добре, обаче. Следете 2 мин кучето да не ближе лапите, за да няма стомашни разстройства 🙂