Порода Английски кокер шпаньол

Какво трябва да знаем, когато избираме кокер шпаньол за домашен любимец?

Споделяла съм в един от първите си постове, че кокер шпаньолът е една от любимите ми породи от детсвото ми. Но какво ли съм знаела за тях освен, че са много сладки?

Откакто имам Мила много хора споделят с мен, че не са чували, че кокер шпаньолът е ловна порода куче, че има американски и английски кокер шпаньол, и че са нямали представа колко активни и енергични кучета са шпаньолите.

Преди да се реша окочантелно да взема кокер шпаньол четох супер много за породата, както и за други породи, които харесвам. Много е важно всеки потенциален собственик на куче да се информира за различните групи породи, техните характеристики като здраве, нива на енергичност, темперамент, история на целта на селектирането на породата, нуждите и, които са типични за всяка порода. В миналото и в продължение на хиляди години кучетата са развъждани от хората, за да вършат конкретна работа, а не да са домашни любимци. Те са били пазачи, ловци, и са използвани за различни дейности, които помагат в домакинства и ферми. Много по-късно някои дребни породи стават компания за аристократите.

Повечето хора не знаят, че в допълнение към кокер шпаньола има и отделна порода известна като английски кокер шпаньол. Каква е разликата? Както сигурно се досещате, двете породи са били една, но са започнали толкова да се различават по външен вид, че английския кокер шпаньол получава статус на отделна порода.

По-голямата част от подробната информация, която намерих за породата кокер шпаньол, и в частност английски кокер шпаньол, беше на английски език. Затова реших да преведа и събера добре представената информация от няколко източника на български език. Колкото повече достъпна информация има за породите кучета на български език, толкова по-добре.

За английския кокер шпаньол

От официалните сайтове на английския Kennel Club UK vetstreet.comThe Fédération Cynologique Internationale, и www.orvis.com избрах следната полезна информация.

Породата английски кокер шпаньол е от групата ловни кучета (на английски gundog или flush dog – куче, което търси и вдига птици в полет за ловците).

Групата на ловните кучета

Това са кучета, които първоначално са обучени да намират жив дивеч или да носят дивеч отстрелян или ранен от ловеца. Тази група е разделена на четири категории – ретривъри, шпаньоли, гончета/хрътки, пойнтери и сетери – макар и много от породите да са способни да вършат еднаква работа като другите подгрупи. Те са и много добра компания, темперамента им като цяло ги прави идеални семейни кучета.

Мила в „стойка“ типична за ловните кучета, снимана в анфас

За породата

Популярен домашен любимец и ловно куче селектирано за лов на кълвачи.

Името на породата идва от първоначалната й функция, тъй като е била използвана за лов на кълвачи (woodcock). Като отделна порода е призната през 1893 г. като преди това всички шпаньоли са били наричани с общото название земни шпаньоли (Land Spaniels), били са развъждани заедно, но по-късно във времето класифицирани според размерите и цветовете им. Селектирането при развъждането им е извършвано според това колко са подходящи за даден терен. Имало е изискване, че кокер шпаньолът трябва да е под 12 кг.

Докато в първите изложби са преобладавали черните кокери, кръстоската с уелски спрингер шпаньол е довела до получаването на двуцветни генни линии.

Кокер шпаньолът си спечелва псевдонима „веселият кокер“, защото винаги маха с опашка, което е израз на щастлив темперамент. През началото на 20-ти век породата достига пика на популярността си и остава много предпочитана като семеен домашен любимец.

Мила и аз в Рила планина

Английският кокер шпаньол се е променил доста откакто е обособен като отделна порода, като това води и до разделянето на кучета развъждани за лов на терен и такива за киноложки изложби. Ловните английски кокер шпаньоли имат по-къс косъм, по-дълбок гръден кош и стойката им е по-близка надолу към земята, отколкото на стандартните английски кокери. И двата типа имат потенциал да са чудесни кучета за компания.

Това е куче, което много обича хората, затова английския кокер шпаньол трябва да живее в къщата или ще бъде много нещастен.

На терен работата му е да търси и вдига птици от гъсти храсти и после да ги донася. Дори и вие да не ловувате, то пак ще използва всяка възможност да търси и преследва всякакви пернати. Освен ако не се намирате в район без никакъв трафик, го дръжте на повод или рискувате да го изгубите след някоя плячка. Трябва много да работите по обучението на кучето да ви следва, за да го пускате без повод, а в най-добрия вариант трябва да го водите на места, където е безопасно да го пускате да тича на воля.

Темперамент

Английският кокер шпаньол има весела природа с постоянно махаща опашка, което е признак на типично въодушевление, особено когато следва диря на миризма, без да се притеснява от гъсти и бодливи храсти. Има нежен и любвеобвилен характер, много привързан, но изпълен с живот и експресивност.

Любвеобвилният английски кокер шпаньол е весел и много любопитен. Тази енергична порода се чувства у дома си на полето, но също така обича да прекарва времето си сгушен на големия диван, стига да има хора около него.Често може да изисква много внимание, но живият му, игрив маниер е достатъчен, за да спечели всички сърца в стаята. Лесен за обучение, но чувствителен, английският кокер шпаньол се учи бързо, когато се използват нежни, положителни методи на обучение. Предпочитан като спортно куче и популяризиран от знаменитости, включително Джордж Клуни и Опра Уинфри, английският кокер шпаньол сега се е превърнал и в мил компаньон.

Аз и Мила се гушкаме на дивана

Английският кокер шпаньол е очарователно, привързано куче. Неговият весел темперамент и непринуден характер правят тази ориентирана към хората порода отличен избор за активни хора или семейства, които обичат да прекарват много време с кучето си. Ако не получава цялото внимание, от което се нуждае английският кокер, породата може да бъде разрушителна. Много е важна правилната социализация за предотвратяване на срамежливостта или екстремното подчинение при породата.

Синдромът на гняв при кокера или внезапната проява на агресия е много рядко състояние, което може да се появи при всяка порода кучета, но най-често е документирано при кокер шпаньоли и английски спрингер шпаньоли, развъдени за киноложки изложби. Изразява се във внезапен пристъп на крайна агресия към някого наблизо. Няколко минути след инцидента кучето ще се държи така, сякаш нищо не се е случило и ще изглежда, че не помни. Няма много изследвания за това състояние, но се смята, че е разстройство от епилептичен тип или генетично заболяване, водещо до ниски нива на серотонин в мозъка.

Семеен живот

Добри ли са английските кокер шпаньоли с деца?


Правилно развъдените английски кокер шпаньоли са нежни и игриви и често се справят добре с децата. Въпреки това, някои линии на кокер шпаньоли могат да проявяват агресия или поведенчески проблеми. Уверете се, че работите с реномиран развъдчик и че техните линии нямат агресивни кучета, и социализирайте вашия английски кокер от ранна възраст. Децата винаги трябва да бъдат наблюдавани, докато играят с всяко куче. Всички проблеми с поведението трябва незабавно да бъдат адресирани с помощта на треньор.

Козина

Плосък, копринен като текстура косъм, никога твърд или вълнообразен, не прекалено гъст и никога къдрав. Добре окосмени предни и задни крака, и тяло.


Размер и тегло

Приблизителна височина: мъжки 39 – 41 см, женски 38 – 39 см.

Тегло приблизително 13 – 14, 5 кг.

Цвят

Когато бях дете, в България кокер шпаньолът беше много модерен, но в града се виждаха само златисто-кафяви представители на породата. Откакто имам Мила всички се изненадват, че има черен кокер шпаньол, а те всъщност са в много различни едно/дву/три-цветни комбинации. Като на снимките долу.

Енергийни нива


Високоенергичният английски кокер шпаньол е активна порода, която изисква много упражнения и игра всеки ден, за да се избегне разрушителното поведение.

Специфични негативни черти


• Склонност към често лаене (говорят)
• Склонност към нервност и покорно уриниране
• Може да отнеме много време за хигиенните им навици вкъщи
• Социализацията и продължителното обучение са важни, за да е добре приспособено кучето
• Някои линии са склонни към агресия или поведенчески проблеми; работата с надежден развъдчик може да намали тези риск

Мила тича много на разходките ни

Вашият коментар

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑