Една от малкото български породи, която виждам, че в днешно време българите не уважават толкова, колкото прадедите ни, които са я създали.
Няма много информация за породата онлайн, нямаме и съществуваща българска киноложка федерация, която да се грижи за обучаването на населението, както за българските, така и за всички породи и кръстоски кучета, и въобще за кучетата и правилната връзка, която да имаме с тях. Няма и полиция, която да прилага законите, защитаващи правата на животните.
Затова тук си позволявам да цитирам буквално част от текст от „Световна енциклопедия на кучетата“ с автор Венелин Динчев, публикувана през 2000г.
„Оформяне типа на каракачанското куче. Известно е, че траките са имали култ към кучето и коня, а според едно съобщение на охридския епископ Теофилакт прабългарите почитали кучетата и им принасяли жертви. Подобно отношение към кучето са имали много други народи, занимаващи се със скотовъдство, особено номадите пастири. В свещената книга на персите „Зенд-Авеста“ например има цяла глава, посветена на кучето. Там като най-сериозни престъпления са описани нараняването и лошите грижи за пастирското куче и наказанията, които се предвиждат, са жестоки. Подобно отношение към пастирското куче е позволило още в зората на животновъдството да се формират различни типове кучета пазачи, плод на висока за времето си селекционна работа. Това е оказало влияние върху предците на каракачанското куче с местен и чужд произход, като е спомогнало за образуването на конвергентни форми. Появяването на някои от тези форми по нашите земи свързваме с придвижването на други домашни животни, основно на овце и говеда. Според проф. Хлебаров (1930) брахицерното говедо е дошло на Балканите от Туркестан, кавказките планини и Сирия и твърде вероятно е с него да са се придвижвали и догообразни кучета, с които са известни Туркестан и Кавказ.
[…]
Стандарт на каракачанското куче
Автор на стандарта – В. Динчев, С. Седефчев, А. Седефчев, С, Стоев – 14.01.2000 г. (с изменения)
Дата на публикуване на първия оригинален стандарт – 26.06.1991 г., Тракийски университет – Стара Загора
Използване на породата -пастирско куче за охрана, за компания, дворно куче.
Класификация на FCI – група II, секция 2.2. без изпитания за работни качества.
Кратък исторически преглед Каракачанското куче е една от най-старите породи кучета в Европа. Типичен молос. Създадено да охранява стадото и имота на стопанина си, то не се колебае да влезе в бой с вълк или мечка и да защити семейството си и него самия от всякаква опасност. Неговите предци започват да се формират още през III хилядолетие преди Христа. То е потопък на кучетата на траките, най-старото население по българските земи и прочути животновъди, описани от Херодот като най-големия народ след индийския. Съществена роля при оформянето на каракачанското куче са изиграли прабългарите, довеждайки своите кучета при преселението си от Памир и Хиндукуш.
Името си това куче дължи на каракачаните – пастири номади с тракийски произход, които са запазили благодарение на консервативните си животновъдни традиции някои от най-старите форми домашни животни в Европа – каракачанската овца, каракачанския кон и, разбира се, каракачанското куче. С това име то е описано в произведенията на някои от класиците в българската литература, като Йордан Йовков, Георги Райчев и Йордан Радичков. За него пише и Петерс през 1938 г. в немското киноложко списание. „
„Първият изследовател на породата е д-р Тодор Гайтанджиев, който още през 70-те години предлага приемането на страндарта и.
Смелостта и чувството за собствено достойнство на каракачанското куче, съчетани с изключителната му вярност, го правят незаменим приятел и помощник.
Общ изглед Масивно куче. Хармонично развито, с добре свързани части на тялото. Видът му излъчва сила и внушава респект. Мускулатурата е мощна, костите са масивни, но не груби. Изключително непретенциозно.
Важни пропорции Дължината на тялото е равна на височината при холката + Х %
- при мъжките кучета Х = 4-10 %
- при женските кучета Х = 6-15 %
[…]
Поведение Гордо, властно, недоверчиво към непознати, смело и интелигентно куче. С твърд, уравновесен и независим характер. Лаят на каракачанското куче е характерен – дебел и плътен. Умният му рязък поглед стъписва.“
Дотук цитираният текст е основно описание на породата, но да не забравяме, че всяко куче е индивидуалност и си има свой уникален характер, както при хората. Всеки, който живее с куче трябва да чете литература за поведението и нуждите на кучетата, а не само да слуша стари предания и отживели изрази за възпитанието на кучетата. Също така трябва дапрочете и спазва закона за защита на животните.
Разходки и живот с куче 