Има ли етикет при преходи в природата с куче? Всички знаем, че когато се разминаваме с други туристи по маршрута е прието да ги поздравим. Понякога се получава кратък разговор и обмен на информация. Аз понякога питам има ли много хора и кучета на крайната ни цел. Но както в големия град има правила на общуване между кучетата, същото се отнася и за горските разходки. Те са свързани с набор от отговорности, които всички трябва да разбираме.
Ходим по пътеките, за да намерим спокойствие, тишина и уединение и да прекараме качествено време сред природата с приятели и нашите домашни любимци. Ако позволяваме на нашите кучета да безпокоят другите ще сеем разочарование, гняв и понякога опасни ситуации. Всеки има право да се наслаждава на пътеките без да бъде притесняван. Наша отговорност е да се грижим за сигурността, както на нашето куче, така и на всички останали.
Тук съм събрала информация от различни публикации за правилата за туризъм с кучета, която дава добри насоки, които да вземаме предвид следващия път, когато тръгнем по пътеката за приключение на открито. Целта е да се създаде разбиране за етикета по пътеката сред всички нас, които ходим с нашите кучета. Тук изброявам правила, които съм прочела в различни източни, защото мисля, че е важно човек да се информира и подготвя добре предварително за ситуациите и участниците в преходите.
*Трябва да водите кучето си на повод, ако то е реактивно или не изълнява командата “ела”. Бъдете откровени със себе си за поведението на вашето куче и го приемете такова, каквото е.
Разбира се, всички бихме искали нашите кучета да могат да скачат по пътеката без повод, да душат и да се стрелкат щастливо напред-назад, но това не се отнася за всички кучета.
Признаци, че вашето куче трябва да остане на повод?
- Вашето куче е реактивно към други кучета и хора
- Скача върху хората
- Лае по непознати
- Не идва при “ела”
- Има силен инстинкт за гонене на плячка
- Не се придържа към пътеката
Нито едно от тези поведения не означава, че имате „лошо куче“. Това просто означава, че трябва да работите, за да постигнете тази свобода без повод. Обичайте кучето си и се консултирайте с треньор, за да работите върху неговото поведение.
И ако някой някога ви каже, че вашето реактивно куче не трябва да е на пътеката, той греши. Вие и вашето куче имате право да използвате пътеката колкото всяка друга комбинация от куче и човек.
*Вие трябва да менажирате кучето си по пътеката.
Това означава да гледате напред и да се ослушвате за приближаващи хора, други кучета и диви животни. Това не означава вниманието ви да е насочено към телефона ви.
Разходката трябва да е проактивна и да бъдете готови да извикате кучето си до вас или да се отдръпнете, когато минават други, особено по тесни пътеки или когато срещнете туристи, които вървят нагоре.
Споменах командара “ела” в самото начало. Но как изглежда правилното “ела”.
— Мила, ела!Мила отделя глава от каквото и да прави и хуква обратно към мен.
Как не изглежда доброто “ела”:
— Мила, ела!
Мила ме игнорира, докато тича към друго куче.
— Мила, ела!
Мила ме игнорира, докато лае по другото куче.
— Мила, ела!
— Мила, ела!
— Мила, ела!
Мила продължава да ме игнорира, докато притеснява другото куче и човек, докато аз просто стоя там и повтарям едно и също нещо.
Ако това се случи, върнете се и помислете внимателно върху първото правило: Вашето куче не се връща при вас и се натрапва в нечие лично пространство. В тази ситуация, трябва да отидете незабавно при кучето си, да го отделите от другото куче, да му сложите повода и да се извините учтиво. И най-добре да не го повторите със следващото куче по пътеката.
*Винаги трябва да се обучавате.
Без значение на колко години е кучето, постоянството в обучението е много важно. При ежедневни разходки, бягане по пътека, туризъм, къмпинг, в колата. Каквото и да правим заедно, ние тренираме. Както често напомнят инструктурите в Моето куче, трябва да тренираме за ситуация, а не в ситуация. Ако учим кучето си на желаното поведение за различни случки и ситуации, то има много по-голяма подготовка да реагира правилно във важни моменти, когато трябва да се избегне риск или неудобство.
*Какви команди трябва да знае кучето за пътеката?
- Ела
- Седни
- Стой
- Остави
- Виж
- Място
Не е добра идея да казвате „кучето ми е дружелюбно!” докато бяга, спринтира, върви или се приближава към друг човек на пътеката
Чудесно е, че кучето ви е дружелюбно.
Но какво може да го очаква насреща?
- Реактивно куче.
- Алергия към кучета.
- Дете, което се страхува от кучета.
- Човек тича с кучето си и не иска да ги прекъсват. Те работят.
- Човек тренира кучето си в момента и ние ги разсейваме.
- Просто не харесвам кучешките лапи да ме тупат по цялото ми тяло.
Има безброй причини, поради които не трябва да позволявате на кучето си да се доближава до други на пътеката без тяхното разрешение. Пешеходните пътеки са за всички и не е честно кучето ви да разваля преживяването на някой друг. Аз имам късмета, че Мила обикновено просто подминава хората, защото няма интерес към тях. Тя се радва на миризмите в природата.
*Винаги трябва да поискате разрешение, преди да се приближите до куче.
Срещата с други кучета е забавна, но спазвайте личното пространство на другите хора. Те може просто да искат да продължат своя спокоен поход без да ги прекъсват.
Дори привидно безобидните взаимодействия могат да означават голяма работа за някои кучета. Преминаването покрай тях, докато издавате целуващи звуци, щракате, говорите с досадни високи тонове и понякога дори осъществявате зрителен контакт с куче, може да притесни кучето и неговия човек.
И хей, особено хората родители, нека следваме същите правила, които се отнасят за нас и за деца ни. Само си помислете как бихте се почувствали, ако някой непознат дойде и прегърне и целуне детето ви без разрешение. Вероятно е и вие да се настроите реактивно.
*Трябва да слушате и разбирате, когато другите ви казват, че техните кучета не са приятелски настроени и не може да ги галите или да позволявате на вашите кучета да се запознават с тях.
Може би си мислите, че разбрате езика на тялото на кучето ми, и ви изглежда, че то иска да се запознаете. Не е така. Познавам езика на тялото й доста добре и знам, че нейната скована стойка и напрегнат поглед изобщо не означават „Хей! Нека бъдем приятели!“
Ако някой ви каже, че не можете да галите кучето му или че не може да се среща с вашето, просто кажете: „Добре! Приятна разходка!” и продължете по пътя си.
Освен това, ако срещнете човек, който се е отдръпнал встрани от пътеката и е поставил тялото си между кучето си и вас, това не е покана за запознанатво. Напротив, това означава „върви и ни остави на мира“, независимо, че кучето ти е дружелюбно.
*Не използвайте флекси повод на пътеката!
Тези поводи могат да бъдат опасни. Ето защо:
- Те могат да причинят сериозни наранявания както на кучета, така и на хора, включително изгаряния, порязвания и дори ампутации.
- Тънкият шнур не е добър за контролиране на куче при пълно разтягане. Не е добре да ви се налага да връщате кучето си обратно при себе си като с въдица, когато се сблъскате със стресова ситуация.
- Те не учат кучето да ходи добре и вместо това засилват дърпането.
- Кабелът не е толкова здрав и може да се скъса, ако кучето ви види нещо забавно като диво животно по пътеката.
*Трябва да се застъпвате за кучето си.
Това може да изглежда трудно за някои хора. Понякога отнема много време и няколко неудобни и неготини ситуации, докато се научим да се застъпваме за кучетата си.
Да се застъпвате за вашето куче означава да разберете страховете му и да го защитавате от други кучета, хора и опасности.
Как точно изглежда застъпничеството за вашето куче?
- Ако вашето куче е реактивно към други хора, кучета и особено деца, изяснете това, преди да е станало твърде късно. Неприятно е да се налага да казваш на хората, „моето куче не е дружелюбно“, дори и наистана да е много добро, но това комуникира същността по ефективен начин.
- Това означава с тялото си да блокирате вашето куче, когато се приближи друго, за да предотвратите контакт.
- Това означава да вържете кучето си, когато трябва да бъде вързано.
- Научете езика на тялото на вашето куче, като наблюдавате как стои, когато се приближи друго куче, колко се сковава, когато човешка ръка се приближи до лицето му. Следете за всяко движение на ухото или опашката и научете какво означават тези движения, за да можете да се намесите по подходящ начин.
Това са съвети, които аз съм чела. Вие какво бихте добавили?
Разходки и живот с куче 
Много добре написана статия, споделяй повече.
Моето почти го научих като срещнем други хора да сяда и да изчаква докато преминат преди да продъ
ХаресвамLiked by 1 person
Много благодаря! Радвам се, че ви хареса! Нашата Мила се радва на свободна, понеже е дребна и заобикаля непознатите хора 🙂
ХаресвамХаресвам
Здравейте и благодаря за статията и блога!
Аз също съм с куче (първо куче в живота), вече на почти 3 г., също планинар, също от Пловдив. Намерих блога ви след един ваш пост във ФБ с въпрос за тракери за кучета. Кучето ми е мъжки английски сетер, което означава много тичане. Ама представа си нямате. При разходките в планината почерка му е, да се появява около мен (групата) средно през около 10 мин. – през останалото време тича някъде, кой знае къде. И при целодневен преход е постоянно тичане, буквално. (Не така си представях моето „другарче в планината“. Мислех си, че ще вървим, така да се каже, „в крак“ и всичко ще е както аз искам.) За щастие след близо тригодишния ми активен опит с куче в планината не съм имал сериозни инциденти. Само веднъж-два пъти ми изчезна за около час и беше много, много стресиращо. (Затова се замислям за тракер – веднъж става инцидентът.) През останалите 98% всичко е било ОК. Ако мога да добавя нещо полезно…Имам свирка, с която сравнително го контролирам. При сигнал идва. И ако не ми се яви около 10 мин, надувам свирката и така периодично. Също така в градска среда си има любима играчка – един супер силен зелен лазер, който обожава да гони. Когато види (или чуе думата „лазер“) зелената точка оставя дори разгонена женска 🙂 Подобни инструменти са полезни. Досега само веднъж сме срещали агресивни безстопанствени кучета – наложи се с тяло и щеки да защитя кучето и себе си. Беше в една изоставена махала в Източни Родопи. А това е моя ужас – дълги години имах страх от кучета; сега, когато имам куче е мноого по-добре. Макар че, с куче доста ми се ограничиха възможностите за планина – най-вече заради безкрайните рисърчи за наличие на стада и пастирски кучета.
И накрая след толкова много думи, няколко идеи за близки маршрути, които съм правил с моето куче:
– В последно време кръстосвам Източни Родопи. Освен Мумджидам (където видях, че сте били), пробвайте в районите на с. Жълт Камък (около скалите) и до с. Узуново; също така от Паничково до Горна Мурга е невероятно; скалните ниши над с. Ночево; до скалната гъба в района на с. Женда.
– съвсем близък добър маршрут е от Асеновград до Анатема;
– малко по-далече – качвали сме вр. Баташки снежник (има много варианти – от Батак, Нова махала и още един таен и красив от едно горско стопанство между Нова махала и Фотиново). Но така или иначе е пак дневен, без нощувка.
– друго любимо място е в района Ин кая, Къс кая и т.н. по билото (малко след Белинташ, по пътя за с. Три могили)
– миналата есен бяхме и на Родопското конче – дневен маршрут.
– за дневна разходка сме били и на яз. беглика.
– и т.н. вече малко по-далечни
– но най-редовно сме на Студенец (между х. Здравец и Бяла Черква), където наливаме чиста вода.
Надявам се, че съм бил полезен със споделеното.
Може да се засечем някъде по пътеките 🙂
ХаресвамХаресвам
Здрасти, благодаря за хубавия коментар и за препоръките!
Със сигурност влизат в списъка ми за вбъдеще.
Мила също ми е първо куче, на 3,5 години и също търчи като луда на планинските разходки, тича нон-стоп 🙂 Като цяло съм работила много по рапорта и „ела“ с нея и нямам притеснение, че ще се отдалечи много. Опитни хора казват, че мъжките кучета са по-смели и затова поемат повече риск самостоятелно. Следователно имате по-голямо предизвикателство да го научите на самоконтрол. Мила също откликва добре като и свирна, но аз не я оставям да се отдалечава в гората повече от 4/5 минути, когато не я виждам, за да има навик да ни се обажда често. В сайта на Моето куче има много добри съвети за връзката с кучето и как да го учим позитивно на нещата, които искаме. Най-вече, че учим вкъщи „за ситуация“, а не „в ситуация“. Препоръчвам Моето куче!
Аз не мога да си представя тя да изчезне дори и за 10 минути.
Благодаря за препоръчаните маршрути. Може да се засечем, набелязала съм маршрута към Бяла Черква 🙂
ХаресвамХаресвам
На около 20 мин пеша на юг след паркинга с чешмата има много красиво изгледно плато. (В сух сезон може и лека кола да се стигне до там.) Но имайте предвид, че в района на Бяла черква има кучета. В района на параклиса и конната база имаше две-три вързани. Но се намират и свободно движещи се. По-нататък на юг е и Баш мандра. Веднъж в района срещнахме и каракачанки. Така че имайте едно наум и дръжте Мила около вас.
ХаресвамХаресвам